Мнозина българи се страхуваха от големи ценови увеличения с въвеждането на ев…
epa11204099 Signage is seen outside the European Central Bank (ECB) building before a press conference following the meeting of the ECB Governing Council in Frankfurt am Main, Germany, 07 March 2024. EPA/CHRISTOPHER NEUNDORF
Мнозина българи се страхуваха от големи ценови увеличения с въвеждането на еврото на мястото на лева. Въпреки това първоначалните данни показват, че преходът в България досега е оказал ограничено влияние върху потребителските цени и възприятието за инфлацията. Това се казва в анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Подобно на други държави, въвели еврото, обществената подкрепа за новата валута в България беше засегната от опасения за евентуално поскъпване. Такива опасения обикновено се свързват с практики за закръгляване нагоре, разходи по прехода и възможни опортюнистични увеличения на цените, особено в сектори с ограничена прозрачност и конкуренция. За да се намалят тези рискове, българските власти приложиха мерки за мониторинг на цените и проверки срещу злоупотреби. Освен това продавачите бяха задължени да показват цени както в евро, така и в лева в продължение на една година (от август 2025 до август 2026).
Първоначалните данни показват, че както и при предишни преходи, смяната на лева с еврото е имала ограничен и предимно еднократен ефект върху потребителските цени, съсредоточен в сектора на услугите. В същото време възприеманата инфлация остава под контрол. Анкетите показват, че притесненията за поскъпване започват да намаляват, докато обществената подкрепа за еврото расте.
Как се отрази преходът върху цените?
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през януари и февруари 2026 показва, че инфлацията, измерена спрямо предходните 12 месеца, продължава да се овладява – от 3,5% през декември 2025 до 2,3% през януари и 2,1% през февруари.
През януари 2026 цените нараснаха с 0,6% спрямо декември 2025, преди въвеждането на еврото. Това е необичайно висока стойност за януари. Основната причина за увеличението бяха хранителните стоки и услугите, докато цените на енергията и нехранителните индустриални стоки спаднаха.
През февруари обаче месечният ръст на ХИПЦ е само 0,2%, а всички основни компоненти, включително услуги, се движат в рамките на историческите сезонни модели. Това показва, че януарското увеличение е било преходно и не е довело до устойчиви ценови натиски.
БГНЕС