Разбира се, би било хубаво, ако европейските лидери — както някои предлагат —…

Разбира се, би било хубаво, ако европейските лидери — както някои предлагат — спрат да се съпротивляват и се съгласят на „прагматична сделка“ с Тръмп, като помогнат за отблокирането на Ормузкия проток, но не безплатно, а в замяна на реципрочна американска подкрепа за Украйна.

Вие получавате това, което искате, ние получаваме това, от което се нуждаем — честно и почтено, нали?

Проблемът е, че не трябва да има никакви илюзии относно това какво в крайна сметка би могла да получи Европа в замяна, ако се включи в разчистването на бъркотията, която самият Тръмп е сътворил — както е при всяко „сътрудничество“ с него.

Когато Европа му се подмазва, съгласява се на всичко, говори му като на проблематично дете и угажда на чудовищното му его — той отговаря с обиди, заплахи, ежедневни скандали, открито пренебрегва европейските интереси и угодничи на диктаторите.

Когато Украйна откликне незабавно на първия му зов в Близкия изток, когато прекара години в съгласие с всяка негова дума, с всяка безсмислена и абсурдна „сделка за минерали“, с всеки идиотски, празен „разговор“ — Доналд Тръмп изпада в истерии, сипе обиди и заплахи, открито плюе в лицето на Зеленски, извива му ръцете и вдига петролните санкции срещу Кремъл.

Този човек е безкрайно обсебен от своите „сделки“, от които на целия свят вече му се гади, и си въобразява, че е велик преговарящ — а в действителност той е последният човек, от когото някой трябва да очаква добросъвестно изпълнение на споразумение или отвръщане на доброто с нещо различно от презрение.

За него неговите „сделки“ са средство за пълнене на джобовете му, подхранване на чудовищното му его, получаване на 2 минути самолюбуване по телевизията — и в крайна сметка, във всеки случай, заливане с кал на онези, които са го ласкали.

В момента той преживява поредния епизод от налудничавата си идея за умиротворяване на Путин чрез „инвестиции“ и „икономическо сътрудничество“ (и, разбира се, чрез предаването на Украйна на Путин) до степен, в която Путин може би ще поиска да се „откъсне“ от своя суверен — Китай.

Не е трудно да се отгатне какво би започнало отначало, ако европейците за пореден път се пречупят пред Тръмп — още заплахи, още обиди, поредното разрушително подкопаване на НАТО, още пълзене на колене пред Путин и нищо друго.