„Обличането” и „продаването” на русофилията като консерватизъм е едновременна…
„Обличането” и „продаването” на русофилията като консерватизъм е едновременна изневяра към Отечеството и към консерватизма, понеже русофилията е: 1) алиби за лансирането на чужда държава за сметка на интересите на собствената такава и 2) наднационална месомелачка. Ако мога да обобщя двете, то мостът между русофилията и консерватизма рухва, когато Владимир Путин се опита да ви обясни, че неговата държава е по-важна от вашата.
И за разлика от либералите в България, които през 90-те се идентифицираха като десни, а днес са по-скоро леви, консерватизмът няма причина да модифицира конюнктурно себе си, само защото Владимир Путин е решил да използва консервативни инструменти в налагането на руското великодържавие. Отговорът на Путин е не е в либералното, а в консервативното, защото то може да бие; понеже консерватизмът кореспондира със силата, която една държава и/или съюз от страни притежават, когато пазят собствената си идентичност със санкциониращи механизми; понеже консерватизмът означава национална сигурност и суверенитет, които биват мразени и от либералните интернационалисти, и от руското самодържавие. Сюжетът „Русия в Украйна” днес е възможен именно поради слабостите на либералния Запад.
Идеологическата дисекция на Владимир Путин е по-скоро интересна на либералите (дали той е десен,консервативен, обикновен автократ, чийто вождизъм асимилира идеологиите въобще или симбиоза от всичко). За консерватора няма значение какъв цвят ръкавици е сложил бандитът, който се опитва да разбие ключалката на дома му.
Автор: Мартин Табаков
