Над Дания и Полша: реалността на отбраната на НАТО срещу дронове

Над Дания и Полша: реалността на отбраната на НАТО срещу дронове
Често се смята, че НАТО е готов да противодейства на всяка въздушна заплаха. Но малките, нисколетящи дронове разкриват критична уязвимост в европейското въздушно пространство. Ето защо.
Засичането остава основното ограничение
Радарите на НАТО са проектирани за самолети и ракети, а не за малки БЛА.
* Малко радарно напречно сечение (пластмасови/композитни корпуси)
* Бавен или висящ полет → слаб Доплеров отговор
* Ниска надморска височина (150–500 м) → сливат се с терена, дърветата и сградите.
Съществуват специални радари за борба с дронове, но само на определени места. По-голямата част от Европа остава сляпо петно за засичане.
Идентификация и правила за участие
Засичането не е равносилно на ангажиране. Дроновете трябва да бъдат положително идентифицирани, преди да се предприемат каквито и да било действия:
* Погрешното идентифициране на дрон за хоби или птица като враждебен БЛА има правни и оперативни последици.
* Сензорното сливане (радар + ЕО/ИЧ + РЧ) + човешка проверка = забавяне.
* Гражданското въздушно пространство и политическият надзор силно ограничават кинетичните реакции в мирно време.
Дори по време на война, идентифицирането на множество или автономни дронове е сложно и склонно към грешки.
Изтребителите са неефективен инструмент
Изтребителите са неефективни срещу малки БЛА:
* Оръжията им са предназначени за бързи цели на голяма надморска височина.
* Използването на изтребители е скъпо, консумира много гориво и крие риск от съпътстващи щети над населени места.
* Не е жизнеспособно при продължителни навлизания на ниска височина.
„Гепард“ и автоматичните оръдия са в недостиг:
* „Гепард“ (35-мм автоматично оръдие с радарно насочване) е една от малкото системи, които са ефективни.
* Само шепа държави от НАТО разполагат с годен брой.
* Някои държави са ги пенсионирали.
* Старите оръдия (ZPU) са ръчни и с малък обсег → не са лоши, но са нужни много.
Електронната война (EW) е ограничена:
* Заглушаването/подправянето може да неутрализира много БЛА без съпътстващи щети, но:
* Автономните дронове са имунизирани.
* Заглушаването може да наруши законните комуникации, навигация и авиация, особено в мирно време.
* Покритието в НАТО е непоследователно → остават пропуски.
Лазерите все още не са достатъчно развити
Насочените енергийни оръжия са обещаващи, но:
* Имат къс обсег (1–5 км).
* Ефективността им се влошава от атмосферни условия (дъжд, мъгла, прах).
* Имат проблеми с охлаждането, мощността и мобилността.
* Все още не са практичен заместител на кинетичните или EW системи.
Рояците и устойчивостта са системни уязвимости
* Евтините дронове могат да действат като рояк, което претоварва ограничената точкова защита.
* Автономните дронове могат да избягват EW.
* Кинетичният ангажимент бързо става неустойчив.
* Отломките от свалени дронове все още могат да застрашат войници, цивилни и инфраструктура.
Уроци от Украйна:
* Украинските сили натрупаха голям опит срещу руски БЛА и баражиращи боеприпаси.
* НАТО можеше да тренира заедно с тях.
* Доктрините и тактиките не са напълно адаптирани → НАТО е изложен на риск в европейското въздушно пространство.
Доктринално несъответствие:
НАТО е създаден за високостойностни въздушни заплахи, а не за повсеместни дронове с ниска височина.
Всичко останало произтича от това — пропуските в засичането, ограничените активи и правните ограничения се усложняват от доктрина, която приема, че изтребители, ракети и конвенционална ПВО са достатъчни.
Проблемът е системен: 1) Пропуски в засичането – настоящите радари и сензори не могат надеждно да виждат дроновете. 2) Ограничени активи – „Гепарди“, автоматични оръдия и EW системи са в недостиг и неравномерно разпределени. 3) Доктрини.
Към всичко това се добавят правни ограничения и ограничения, свързани със съпътстващи щети, неразвити технологии (лазери/EW) и неефективността на изтребителите/старите ПВО.
Резултат: НАТО не може надеждно да се защитава срещу дронове, независимо дали в мирно, или във военно време.